Планинският характер на село Добърско предразполага към селски туризъм поне за хората от областите Благоевград и Разлог. Разположено на малко повече от 1 000 метра надморска височина, населеното място е локализирано на територията на Рила планина. До Благоевград дистанцията е сравнително кратка – 70 км. Що се отнася до Разлог и Банско, разстоянието е още по-малко и не надвишава 20 км и за двете места. Разложките говори от западното българско наречие представлява цял раздел в българската лингвистика, а точно те са застъпени много силно в селото. Там се говори на диалект, който е трудно разбираем за хора от други краища на страната. В исторически план селището е старинно,а една от първите населяващи го общности са известното тракийско племе беси. Ливадата на пътя към Спасовия мост по категоричен начин доказва наличието на живот от тракийски тип по тези места благодарение на направените разкопки. Около шести век преди Христа е намерена плоча, на която е изобразен херос.
Гнидобрадско е другото име на Добърско, само че от доста по-стара епоха – в годините на 14-ти век. За пръв път се споменава като част от владенията на Иван Шишман през 1378-ма година. Подвластно е на Рилския манастир от известната Рилска грамота, принадлежаща пак на Шишман. До края на осемнадесети век населнието на селото нараства значително в резултат на бежанския поток от хора, търсещи убежище в планиските райони. Тоест прираста на населението едва ли би се случил, ако не са набезите на турските войски. Иначе още през 1576-та година в един османски документ населеното място е споменато като село с вакъфски статут. През 1861-ва година тук за пръв път отваря врати килийно училище, а след изминаването на още девет години се въвежда и българската азбука за изучаване. Като част от Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876-та година, тук се основава таен революционен комитет. Негов предводител е Вельо Чергов, но за съжаление комитетът е разкрит от турската полиция. Всички негови дейци са вкарани в ареста, като това се случва преди въстанието да избухне. Достъпът на селото до пасищата е прекратен, тъй като дори след Освобождението то остава под османска опека.
Георги Байков и Васил Попов са известни български революционери, родени в Добърско и посветили живота си на национално – освободителните борби. По техния път уверено върви и Лазар Костов, който взима активно участие и в двете български легии. Освен като революционер, Костов се прочува и като учител и просветител на селото. Негов син е писателят Стефан Костов, като Стефан може да се чувства допълнително горд от още един подвиг на баща си. Лазар Костов е войвода на една от четите по време на подготовката за въоръжена борба в сръбската столица Белград. Още един деец от Възраждането в лицето на Стоян Граматик е роден в селото – той умира някъде в началото на двадесети век, а е роден през 1810-та година. Своята просветилеска дейност започва още от обителите на Светогорския манастир, където учи, а през 1840-та година започва да учителства в родното си място. Прави преводи на църковни текстове от гръцки език.
